Курортен комплекс Албена

Комплексът "Албена" е най-младият международен морски курорт в България и най-привлекателното място за отдих по нашето Северно Черноморие. Намира се на територията на Добрички окръвиваща се промишленост и богато историческо минало. Разположен е на брега на живописен залив, образуван при вливането на р. Батова в морг - цветущ край със съвременно социалистическо земеделие, интензивно разето. С просторните си и чисти плажове, тихо и топло море и със зелената прохлада на близката гора "Албена" убедително защищава даденото от древните римляни название на тази местност - Герания (здраве). Тук, между с. Кранево и гр. Балчик, през 1968 г. започва строителството на нашия най-съвременен и най-красив курорт.

Оригиналният проект за комплекса е дело на колектив от български архитекти под ръководството на арх. Николай Ненов. И още през лятото на следващата година първите 7 хотела посрещат гости - български и чуждестранни летовници. Днес "Албена" впечатлява с постигнатата удивителна хармония между неповторимата красота на природата и красотата и уюта, създадени от хората. Обърнати изцяло с лице към слънцето и морето, умело съчетали съвременните форми с най-добрите образци на старата добруджанска архитектура, построените терасовидно хотели осигуряват на почиващите постоянен контакт със слялата се в едно безкрайна синева - море и небе. Всички стаи на хотелите са с изглед към морето.Името на комплекса не е избрано случайно. То е символ на красота, младост и жизнерадост, отразени с неподражаемо майсторство от певеца на Добруджа Йордан Йовков в образа на героинята в едно от най-хубавите и популярни негови произведения - драмата "Албена".

През 1983 г. е открит и най-големият и модерен хотел в комплекса - "Добруджа", разполагащ с 500 легла, кафе-сладкарници, ресторанти, магазини и зали за конгресен туризъм. Към хотела е и един от най-големите в нашата страна балнеоложки центрове, в който освен възможността да се ползва открит и закрит плувен басейн се извършват многобройни и разнообразни процедури посредством най-съвременна апаратура. В курорта "Албена" винаги кипи културен живот, организиран от културно-информационния център на комплекса, също един от най-съвременните по Българското Черноморие. Тук гостите с голям интерес се срещат с разнообразни концертни програми, творчески вечери, изложби, ревюта, конкурси, викторини и др.

Всеки летовник може да ползва библиотеката на центъра (с читалня), разполагаща с богат избор от художествена и научна литература, вестници и списания на различни езици. "Албена" е център и на крупни спортни мероприятия: рали "Златни пясъци-Албена", Международен шахматен и боксов турнир, Международен турнир по тенис и др .Всяка година през август тук се провежда станалият вече традиционен конкурс "Мис Черно море". За тази награда се състезават победителките от конкурсите във всички наши черноморски курорти. Благоприятният климат, тихото и чисто море, обширните плажове, отдалечеността от динамиката и шума на транспортното движение, удобствата и развлеченията, които комплексът "Албена" предлага, го утвърждават като един от най-популярните курорти по Българското Черноморие. Доказателство за това е фактьт, че всяка година тук прекарват своя отдих повече от 200 000 български и чуждестранни туристи. Курортният комплекс "Албена" се намира на 30 км от Варна, на 10 км от Балчик и на 40 км от Добрич. До комплекса може да се отиде с автобус от Варна, "Златни пясъци", Балчик и Добрич.

Допълнителни обекти: Старите воденици (Двореца).На около 2 км югоизточно от Балчик се намира т. нар. Дворец. Съществуващите тук още от XIX в. няколко воденици са преустроени за лятна резиденция на румънското кралско семейство, откъдето получава и наименованието си. Разкошният парк притежава над 400 вида растения. Богатата колекция от кактуси е най-голямата забележителност на парка.Градски исторически музей - Балчик. Отразява хилядолетната култура на населението от този край.

ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР СТОЯН БЪЧВАРОВ, Варна

Драматичен театър “Стоян Бъчваров” е репертоарен театър. В продължение на осем десетилетия той води успешен диалог със своята публика, търси нови форми на театралния език при реализирането на пиеси както от световната и българската класика, така и от съвременната драматургия. Всеки творчески сезон ДТ “Стоян Бъчваров” поддържа в афиша си по 14 заглавия, 6 от които премиерни, като всеки месец посреща в своите салони по 3 500 зрители.
Варненският театър е обърнат с лице към всички възрастови групи, но преимущество имат спектаклите адресирани към младата публика. През последните няколко години млади български режисьори и сценографи срещат разбиране и възможност за реализиране на неконвенционалните си творчески проекти на Варненска сцена. Варненският театър е домакин на Международния театрален фестивал “Варненско лято”, който се провежда всяка година между 1 и 11 юни.

На варненска сцена са започнали творческия си път много известни актьори. Днес постоянният творчески състав наброява 25 актьора. Трупата е силна, професионална, с голям творчески диапазон. Най-изявените български режисьори с удоволствие работят на варненска сцена заради добрата работна атмосфера и творческата толерантност между поколенията, утвърдени през годините.

Драматичен театър - Варна е млад по дух театър, който приема предизвикателствата на времето и съвременните тенденции в изкуството. Той не се страхува да прекрачи отвъд познатото, отвъд традиционното разбиране за театър. Неговата цел е създаването на продукция, която достойно да участва в диалога между културите на страните от Европейската общност.

Морска градина - Варна

Морската градина (още Приморската градина) е парк в град Варна, България. Тя е сред символите на града и е обявена за произведение на парковото изкуство. Северно Морската градина или Приморския Парк граничи с парка на Евксиноград[1]. Двата парка имат сравнително еднакви площи по около 820 дка. Разликата между двата парка е, че единия се посещава от около половин милион човека, а другия е само за правителствено ползване и се поддържа много по-добре. В частта си край кв. Бриз Морската градина е застроена с къщи, а в последно време с блокчета и тази част е обособена като един от кварталите на Варна. В последните години се проявиха апетити по изкупуване и урбанизиране на крайбрежната част на градината, която представлява сама по себе си природен феномен и придава неподражаем облик на целия Приморски парк на Варна.

Mорската градина е един от символите на град Варна. Разположила е своите красиви и прохладни алеи по цялата крайбрежна алея в града.Характерни за Морската градина са поддържаните прекрасни градински площи, тихите алеи, красивата многообразна естествена растителност и множеството културни паметници намиращи се на територията й.
Внушителният централен вход на Морската градина оформен с колони е построен през 1939 година по прокет на тогавашния главен архитект Георги Попов.

Предистория:
След Освобождението, през 1881 г. кмета Михаил Колони пръв поставя въпроса за създаването на градска градина (зад Театъра) и съвременен приморски парк. Активността на М.Колони и съидейниците му бързо дала резултати - градината скоро стигнала 26 дка, засадени били първите 130 дръвчета, поправени били пътеките.
Завинаги Морската градина се свързва с името на чеха Антон Новак. По молба на варненската община през 1894 г. К.Шкорпил поканил във Варна паркостроителя, специализирал в дворците Шьонбурн и Белведере във Виена. Той се заел с ентусиазъм и в кратко време кланицата и сметището били преместени, брегът почистен, започнало и облагородяването на мястото зад дерето до гробищата. Огромна била работата по набавянето на подходящата дървесна растителност. С каруци били пренасяни ценни видове от Варненско, от Лонгоза и Странджа, от Средиземноморието и Цариград. Скоро Морската градина си спечелила славата на най-красивия парк на Балканите.
На 7.3.1897 г. общинският съвет решава да се направи резервоар (шадраван) зад бюфета (на мястото на сегашното "Морско казино").
На 25 септември същата година, разглеждайки състоянието на градината, се взема решение "Да се разработи още неразработената част от градината оттатък дерето, като се продължи до гробищата." В заседание от 24.1.1898 г. е възложено на Анток Новак да изработи план за засаждане на "чуждоземни дръвчета", доставени от Цариград, ведно с "чимово семе". В друго заседание от 16.1.1899 г. Новак е натоварен да направи ситуационен план, по който да се разработи необработената още част от градинана
С протоколно решениe № 4 от 1.4.1908 г. комитетът решава да се изгради Алея на Възраждането с паметници на Христо Ботев, Васил Левски, Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Стефан Караджа, Георги Бенковски, Панайот Волов, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Антим 1, Петър Берон, Константин Фотинов, Васил Априлов, Петко Славейков, братя Миладинови, Гаврил Кръстевич и Тодор Икономов. За реализирането поставената цел комитетът събира доброволни средства от частни лица, общини, окръжни съвети, дружества и от държавата. Съгласно чл.6 от устава на комитета първият паметник на Христо Ботев, е трябвало да се издигне само с лични средства, събрани от членовете-инициатори, на брой двадесет и един варненски граждани. Комитетът си поставя за цел всяка година на 27 юли да се открива по един паметник, но балканската и Първа световна вовойна попречват за реализирането на това високо патриотично начинание.

Катедралата "Св. Успение Богородично" , Варна

В самото сърце на Варна се намира една от най-внушителните църкви в България. Първите хиляда лева в сметката за построяването й дал самият княз Александър Батенберг. Пак той положил и първия камък в основите на строежа, който започнал на 22 август 1880 година по проект на одеския архитект Маас. Строителството на църковната сграда завършило през 1886 година, но тържественото й освещаване закъсняло до 1910 година.

Катедралата има три олтара. Централният е посветен на Успение Богородично, а останалите два - южният и северният, съответно на Св. Николай Мириклийски и Александър Невски.

Една от най-големите ценности на варненската катедрала са фреските, изпълнени под ръководството на проф. Ростовцев. Декорацията на патриаршеския трон и иконостасите е истински шедьовър на дърворезбата в стила на прочутата в България Дебърска школа.

Строежът на храма е завършен в началото на октомври 1885 година.

През 2002 година завърши обновяването на куполите на Катедралата. цялата покривна конструкция е обогатена с материали на златна и сребърна основа. През 2001 година чрез средства на общината се инсталира уникалното външно осветление на Катедралата.
Молитвен храм за варненци, и в същото време забележителност в маршрутите на туристите, катедралата се е превърнала в един от символите на Варна.

Историята на тази забележителна черква се крие още в първите години след Освобождението. Православното българско население в града бързо нараствало. За да потвърдят близостта си до руската православна вяра и демонстрират отделянето си от гръцката патриаршия при първото си посещение във Варна княз Дондуков-Корсаков бил поканен от варненските общинари да присъства на тържествената служба в българската черква "Св. Архангел Михаил". Той останал дълбоко разочарован от състоянието на храма и заявил, че градът заслужава представителна черква, която да няма равна в страната. И бил готов да помогне.

На 9 ноември 1879 г. на свиканата от митрополит Симеон църковна община била избрана комисия, която да подготви построяването на нова черква. Първата задача на комисията била да определи мястото, както и да събере средства и снабди строежа със строителен и дървен материал.

Градежът се оценявал на 300 - 400 хиляди франка, като се разчитало голяма част да бъдат събрани от доброволни дарения. Събраните 15000 франка били бързо изразходени, затова била разиграна и лотария от 150000 билета по 2 лева. Варненската община станала гарант на отпуснатите от правителството 100000 лева. За строежа на катедралния храм били вложени предимно материали от околността на Варна. Използвани били запазени дялани камъни от разрушената крепостна стена, за фасадата бил доставен материал от района на селата Любен Каравелово и Куманово, а вътрешните колони били от твърд камък от местността Ташлъ тепе (телевизионната кула). Външните колони под прозорците били от русенски камък, сводовете - от варовития бигор. Величко Христов доставил от Англия медните листове за покрива. От там били докарани и две подемни машини за вдигане на тежките каменни блокове.

Честта да положи основния камък на бъдещия храм имал княз Александър І Батенберг, който пристигнал във Варна на 4 август. Самата церемония била на 22 август 1880 г. след тържествен молебен, с благословия от митрополит Симеон и в присъствието на много българи и арменци. След водосвета князът помилвал всички затворници от варненския затвор, на които им оставали три месеца до края на присъдата. Избраното име, "Успение Пресвятия Богородици", било в памет на всерусийската императрица Мария Александровна, българска благодетелка и леля на княза, починала наскоро.

Първоначално избраното "5000 кв.аршина общинско място до правителствения дом" (в градинката зад Часовника) не се харесало на княза. "Негово Величество избра за тази цел площта отзад присъствените места, срещу казармата от една страна и болницата от друга, помежду новата махала и град Варна." Това било на края на тогавашния град. "Избраното място за упоменатия храм е от една много широка площ, което позволява да се направи около храма и градина. Тази площ се възвишава над Варна, от която добре се вижда сичкий град, станцията на железния път, много села, пристанището и Черно море на голямо и безпределно пространство; виждат се още по двете обработени части, обърнати откъде Варна, прекрасни лозя..." Наистина, малко са снимките и картичките от стара Варна, на които да не се вижда катедралата.

Строителството на храма почнало веднага и продължило шест години. Проектът бил на одеския архитект Маас, и бил по модел на Петерховския храм в Петербург. Сключеният с него контракт бил за 6000 лева, но скоро поискал допълнителни средства. Комисията решила да откупи плана му и да се откаже от ангажирането му по строителството. Така основите били положени по плана на Маас, а самата сграда се строяла по плана на общинския архитект П. Купка. Предвиждало се черквата да е с размери 35 х 35 метра, трикорабна базилика, като главният олтар да е посветен на светото Успение Богородично, северният - на свети благоверен княз Александър Невски, а южният на свети Николай чудотворец.

Още през лятото бил обсъден въпросът за избор на майстор и било решено да се телеграфира на майстор Фича от Търново (Колю Фичето), но преговорите с него не сполучили. Временно ръководството било възложено на варненския майстор Васил Иванов. След дълго търсене на архитект работата била дадена на майстор Янко Костанди, който строил и черквата "Св. Николай". На 15 март 1884 г. комисията възложила строежа на известния строител на черкви уста Генчо Кънев от Трявна. На следващата година храмът бил вдигнат, през септември бил завършен и покривът, а първата божествена литургия била отслужена на 30 август 1886 г. Вътрешното му обзавеждане продължило и в следващите години. Архиерейския трон, направен от Нико Мавроди бил поставен през 1897 г., по-късно бил изработен и иконостасът от дебърския майстор Иван Филипов. Относно камбаната, в края на януари 1890 г. настоятелството решава "вместо да се прави особено здание и да се харчат 30000 лева, да се повдигне кубето, за да се чува камбаната из град Варна". Тя трябвало да бъде 100 пуда тежка и с надпис "В чест на Освободителя".

През 1901 г. като помощ от руския цар Николай ІІ от Русия били донесени 42 по-малки и 3 големи икони от Николай Богошкий, а през 1904 г. още осем икони за средните и северните врати. Подът на черквата бил застлан с разноцветни керамични плочки през 1911 г. След четири години бил готов и балконът. През 1941-43 г. била доизградена камбанарията (висока 38 метра) и куполите до днешния си вид, било направено парното и подменена покривната конструкция. Големи били затрудненията да се намери предприемач, който да поеме ремонта, тъй като работата била деликатна и трудна. Във времето на война проблем било и закупуването на материалите и превоза им. Изографисването на храма започва след 1949 г., под ръководството на проф.Н. Ростовцев, който дарява стенописите в притвора. Монтираните тогава полилеи са работа на резбаря П. Кушлев.

В средата на 60-те години са направени витражите, като на големите южни прозорци (към площада) са изобразени св. Кирил и св. Методий, а на северните са образите на св. Климент и св. Ангеларий.

През пролетта на 2000 г. обхванатите от патина медни кубета са освежени и боядисани със златна боя. През същата година, в рамките на програмата "Красива България" е обновена и фасадата на сградата на Варненската и Преславска митрополия.

Варна